Колцина българи биха повярвали в далечните 2004 и 2007 година, когато българският елит направи евроатлантическия си избор, че това един ден ще доведе не само до жестока демографска катастрофа в страната ни, но дори и до глад, дефицит на храни, бензин и режим на тока?
Разбира се някой би казал, че положението е далеч от такова. Да, все още режим на тока няма, а и бензинът е „само“ 3 лв за литър. Но български пенсионери вече умират на опашки за олио. Хиляди българи се редиха на опашки за бензин, защото не се знае дали след две седмици цената няма да е с лев-два или три по-висока. И ако за софийските градски либерали – реститути и колцентраджии, това не е проблем, то за останалите 98 % от населението на България подобни цени могат да са тежък удар по месечния бюджет. Но за кабинета „Петков“ цената, която обикновените българи ще платят е без значение – важното е, че ще се харесаме на началниците.
Тук не е мястото да говорим защо почна войната в Украйна. Всеки мислещ човек знае причините – както нелогично прокараните граници на бившите съветски републики, наследството на гражданската война, така и в по-близък план отказът на Запада и Киев да приемат най-голямата червена линия на Кремъл: неприемането на Украйна в НАТО и неразполагането на американски сили в страната. Каквито и обаче, да са причините, защо трябва европейските граждани и по-специално българите, да плащаме за геополитическото противоборство между САЩ и Русия? Нима санкциите, които ЕС налага ще накарат Русия да спре войната или да скочи, да се откаже от суверенитета си и да легне под ножа на западните колонизатори (както отдавна е направила България)? Не, няма. Не повече, отколкото Иран или Венецуела се предадоха под напора на санкциите.
За сметка на това тези мерки ще засегнат европейските народи, сред които най-вече бедният български народ.
Още преди войната съседна Сърбия плащаше по-евтина цена на природния газ, отколкото България. Защо? Защото сърбите водят диалог с Москва и не се правят на „по-католици от папата“, въпреки западния натиск. А натиск от Запада срещу Белград има, както каза президентът Вучич. Целта е да се скарат Сърбия и Русия, но въпреки заявената цел за членство в ЕС, Белград не се поддава на този натиск, защото очевидно сръбският елит е по-далновиден от българския.
Към санкциите не се включи и Турция, която макар и втора военна сила в НАТО, явно смята, че трябва да поддържа диалога с ядрена Русия – не само, защото е военна суперсила, но и защото от това зависят турският туризъм, износ на селскостопанска продукция, газови доставки, както и настоящи и бъдещи оръжейни покупки.
От другата страна е България, която първа в ЕС например, забрани руските полети на и през наша територия (интересно, че малко по-късно целият ЕС направи същото, от нас ли са взели пример, или Кирил Петков е избързал с предварителните инструкции?). Ще навредим ли на Русия с подобен ход? Най-много на живеещите в България руснаци, както и на….. стотиците хиляди руски туристи, които можеха да посетят България това лято, както правеха в продължение на дълги години. Но защо са ни руски туристи, които да оставят стотици милиони в икономиката на българското Черноморие?!
Важна е солидарността ни с квазидържавата Украйна, която малтретира и се опитва да асимилира стотици хиляди етнически българи, и която е отговорна за смъртта на десетки наши сънародници за последните 8 години.
Защо са ни на нас българите руски туристи? Защо ни е евтин природен газ или петрол? Защо са ни евтини полезни изкопаеми? Да не говорим за потенциален пазар на българска селскостопанска продукция (само за справка: ако заемахме 10-15 % от руския пазар на вино, в страната ни щяха да влизат толкова пари, колкото годишно от еврофондовете потъват в джобовете на елита ни)? Важното е да налагаме санкции, да забраним по възможност следващите чествания за 3-ти март (тази година за малко се разминахме с това0 и да бутаме паметници на армията, която спаси лицемерна и неблагодарна Европа от Хитлер.
Макар че възниква въпросът, кой ще го отнесе повече от тези санкции. Защото, уважаеми читателю, литър олио, което в България скоро ще е луксозна стока, в санкционирана Русия е еквивалентът на 80 български стотинки. Литър бензин е около 80-90 стотинки. Цените на електроенергията са няколко пъти по-ниски, отколкото в европейска България. И това при доходи, които са в общи линии равни на българските (а на места и по-високи).
Интересно, но както пише sb.by, това не важи само за Русия. Тези дни хиляди литовци масово отиват в „диктаторски“ Беларус, за да си купуват бензин и храна, които са в пъти по-евтини, отколкото в европейска и „демократична“ Литва („демократична в кавички, имайки предвид, че за изразяване на „про-руско“ мнение вече се влиза в затвора).
Е, ние българите не можем да се похвалим с такива неща като евтини продукти от първа необходимост, евтина електроенергия, газ или бензин. Не можем да се похвалим и че нашите политици действат решително към нашата антибългарска Украйна – Северна Македония, така както Путин действа към режима в Киев. Всъщност, не можем да сме похвалим с каквато и да е външна политика, която да е нещо по-различно от „Yes, sir!“. Но за сметка на това си имаме евроатлантически ценности.
Когато ви дойдат по няколкостотин лева сметки за ток, знайте, че това е дребната цена, която плащате, за да се противопоставите на Путин (защото евроатлантическа България не се нуждаеше от АЕЦ „Белене“ например). Решите ли да заредите бензин по 3-4-5 лв на литъра, спомнете си, колкото и да сте недоволни, че това е цената, която САЩ искат да платим за демократизацията на Русия (един ден, в неопределеното бъдеще, когато Навални надскочи 2-та си процента подкрепа и стане президент). И когато отново възрастен пенсионер почине, редейки се на опашка за луксозната стока олио, не се ядосвайте, а си спомнете: важното е, че имаме 69 джендъра и българските офицери са част от структурите на НАТО, където ще имат право на платени от алианса операции по смяна на пола. А всичко това, в крайна сметка е по-ценното, нали?
А и нека не забравяме, че днешната агресия в Украйна не е безпрецедентна.
Както всеки себеуважаващ се евроатлантик ще ви напомни, агресорът още в далечните 1877-1878 наруши базирания на правила международен ред, осквернявайки границите на Османската империя, извършвайки непровокирана агресия на базата на лъжливите твърдения на банда сепаратисти, които през 1876 вдигнаха хибридното Априлско въстание.
И в никакъв случай не си задавайте въпроса какво получи България от членството си в ЕС и НАТО! Най-малкото, защото в демократични държави като Литва, Чехия, Словакия и Германия подобни въпроси водят до обвинения в хибридна дезинформация и потенциално затвор, а щом „на запад“ е така, значи и у нас трябва да стане същото, както ни уверяват някои яростни евроатлантици
Симеон Миланов