Зоран Петровски с изповед за живота в „Сървайвър“ и какво ще направи с наградата от 150 000 лв.

Победителят в Сървайвър е режисьорът Зоран Петровски. Той спечели шестия сезон на „Сървайвър“, получи голямата награда от 150 000 лева и титлата „Последният оцелял“.

Колоритният участник победи спринтьорката Кари и софтуерния инженер Ганка, с които беше на финал. Зоран игра по правилата, а ходовете му се оказаха не само много добре премислени, но и в повечето ситуации печеливши. Половинката на режисьора е актрисaта Силвия Петкова, като двамата имат син Сава. Потърсихме Зоран малко след като победи в „Сървайвър“  и ето какво разкри той пред Lupa.bg:

– Здравей, Зоран и честита победа! Как се чувстваш?

– Малко по малко започвам да осъзнавам победата, защото в първия момент не се зарадвах много, но като мина някакво време и вече започвам да разбирам, че е готино.

– След финала заяви, че не можеш да се зарадваш истински, защото останалите участници не са спечелили.

–  Да, малко ми е гадно, но е такава играта. Не се радвам, че другите са отпаднали, защото в „Сървайвър“ трябва да направиш силна връзка с останалите, за да гласуват за теб и да те харесват. С почти всички съм в много добри отношения и победата е всеобща.

–  Успя ли да се наспиш?

– Вече да, но в шоуто беше ад. Валеше, имаше насекоми, сънят беше по около 2 часа на нощ. За първи път се наспах след като излязох от „Сървайвър“.

– Как издържа физически с толкова малко сън в шоуто?

–  Беше ми доста трудно, аз не бях подготвен. С 40 дни тренировки на място и 1 месец подготовка преди влизане, успях да се мобилизирам.

– Какво включваше тази тренировка?

– Преди да вляза, изгледах всички възможни сезони на „Сървайвър“ по света и се запознах с игрите, които се повтарят. Започнах да тренирам, защото физически не бях на ниво. Правех тренировки с рингчета, топчета, висях на въжета вкъщи, плувах всеки ден, правех възли.

– В кого от участниците виждаше най-голяма конкуренция?

– Те бяха много разнотипни участниците. За мой късмет, голяма част от тях не бяха подготвени за тази игра. Имаше един тип играчи, които бяха много силни, но искаха да играят самостоятелно – като Милен и Маги. В тази игра трябва да играеш отборно, самостоятелно няма как да стигнеш до финал. Друг тип играчи, които физически бяха много подготвени, играха и социалната игра – като Кари и Ванко, но нямаха точни стратегии. Мислеха, че само с добра физическа подготовка ще спечелят играта, но това не е достатъчно. Имаше трети тип – Йоана и Борислава, които бяха стратегически много подготвени, но много слаби в игрите. Четвърти тип бяха Ганка и Анелия, които успяха да разберат играта, но не изцяло. Те бяха умни и подготвени, но не им достигна. Аз успях да имам по нещо от всеки тип и заради това съм победител.

– Беше ли себе си в „Сървайвър“?

– Мисля, че всички бяхме себе си. В тази изолация няма как да играеш игра. Там няма какво да се криеш, хората оценяват честността. Помогнал съм на всеки един там.

– И в реалния ли живот си толкова емоционален?

– Емоционален съм, но в „Сървайвър“ се случват нещата на по-забързани обороти. Там бях още по-чувствителен и емоционален.

– Ти самият доволен ли си от представянето си?

– Да, доста съм доволен. Знам си грешките, мисля, че съм осъзнат човек. Не се бия в гърдите, че всичко е било перфектно. Не съжалявам за нито една постъпка, защото знаех, че това ми е пътят. Знаех, че трябва да взема Кари на финал и да изгоня Бо, макар, че ми беше най-близка. Това е играта.

– За какво ще използваш наградата от 150 000 лева?

– Аз всичко инвестирам в техника и оборудване за работата ми. Голяма част ще отидат там, а с останалите се надявам да си купим къщичка извън София със Силвето, където да е нашето място за отдих. Искам първа линия на язовир Искър.

– В един от епизодите сподели, че сте изживели криза в брака си и сте били на косъм да изгубите Силвия.

– Не ми се коментира тази тема. Имали се ме трудни моменти, но в момента всичко е перфектно и то благодарени на влизането ми в „Сървайвър“ и моето рестартиране.

– Трудно ли е да запазиш семейството си в днешно време?

– Много е трудно, защото хем трябва да работиш, да отделяш време за жена си, за децата. Започнахме да ставаме по-объркани хора. Аз съм израснал в семейство, където баща ми не знаеше как се сменят памперси, само майка ми се е занимавала с това, но пък той се е погрижил тя да има всичко. Искам и аз така да осигуря всичко на семейството си. В днешно време всеки прави всичко, не са разпределени задачите и настъпва хаос. Така в един момент става много трудно оцеляването.

– Ти самият сменял ли си памперси?

–  Не съм спирал да сменям памперси на детето. Аз съм от този тип бащи. Обожавам си детето и правя всичко.

– Разубедил си Силвия да ражда в дома ви с дула.

– Тя имаше такава идея, но й казах, че отиваме в болницата и да не слуша тези, които й дават такива идеи. Послуша ме и добре, че отидохме в болницата, защото пъпната връв се беше омотала около врата на бебето. Стоял е така доста време, тоновете му бяха започнали да заглъхват.

– Кой кого слуша повече? Тя теб или ти нея?

– Не можех да слушам никого, но тя ме научи и станах добър слушач. Аз повече я слушам, отколкото тя мен. Тя е едно страхотно вълче, което като захапе и не пуска. (смее се)

– Знам, че си си визуализирал как печелиш „Сървайвър“, както и как искаш Силвия Петкова да ти е жена.

– Да, аз вярвам много в тези неща. Като си визуализирам нещо и то се случва. Трябва да визуализираш в сегашно време, не да казваш „дано един ден да имам къща“, защото така никога няма да имаш, а трябва да кажеш – „аз имам къща, аз живея щастливо“. С такъв тип визуализации започнах да получавам всичко. Бях си казал – „искам Силвия Петкова да ми е жена и да имам семейство с нея“ и до месец след това бяхме двойка.

– Следващите ти цели какви са?

– Каквото стане, нямам някакви краткосрочни мечти. Искам да имам страхотен живот и нещата ще ми се случат.