Водещите новини Novini.0.bg
Австрийското авторитетно издание Der Standard публикува статия за журналистката от Русе Виктория Маринова
Нейното жестоко убийство преди три години разтърси обществото в България и извън граница
Сайтът за разследваща журналистика “Биволъ” публикува превода на статията* в един от най-авторитетните австрийски и европейски вестници Der Standard, посветена на предстоящото излизане на фотокнига на Димитър Динев и Евгения Максимова “Тиха река”. Книгата им е посветена на нашата колежка – журналистката и ТВ водеща от Русе Виктория Маринова (1988 – 2018). “Българската журналистка, която разкри информация за присвояване на еврофондове, беше брутално убита преди 3 г. Напролет за нея излиза фотокнига на художничката Евгения Максимова с текста на Динев”, пише Der Standard. “Биволъ” се надява цялата истина за убийството на Виктория най-накрая да излезе наяве, тъй като това престъпление се случва само три дни след като тя единствената се осмелява да разкаже в ТВ ефир за разследването на #ДжиПиГейт.
„Ohne Viktoria“: Dimitré Dinevs Geschichte über die ermordete bulgarische Journalistin Viktoria Marinova: https://t.co/NbUKAwudHD
— DER STANDARD (@derStandardat) December 18, 2021
„Картината на разследващата журналистика в България е доста противоречива. От една страна – силен правителствен и корпоративен натиск върху собствениците на медиите и върху самите медии. Все повече забранени теми. Систематично отстраняване на разследващи журналисти. И от друга страна – безспорни успехи на разследвания през последните години. Голяма част от които са публикувани и на сайта Bivol.bg Екипът ни се ангажира и в бъдеще да дава трибуна на журналистически проучвания. Както и да извършва свои такива, касаещи в изключителна степен обществения интерес. Защото, това е „Детектор“. Предаването, което отчита лъжата. И дава предимство на истината.“
Tя се разхожда покрай храсти, които вече не се закачат по дрехите й, не драскат кожата й, не искат кръвта й, така както често правеха в детството, понякога сухи листа и клони пукат и шумолят под краката й. Листата са иначе меки и влажни, ухаят на минало и бъдеще, на всичко което е, а не е било. Тя би могла да съкрати маршрута си, да тича право през храстите, за да стигне там, където иска за нула време, но старите навици са все още силни, част от самата нея, от нейната идентичност, затова тя минава по старите пътеки, минава по алеята, покрай реката, която познава от цял живот, подминава забравени лодки, които се разлагат на брега и вече дори не знае за какво са били създадени.
Дали за детска игра или за да се противопоставят на неспирното течение, вместо водата да ги носи. Сега под тях избуяват треви. Цветът им вече е станал меден, както понякога е цвета на реката по време на залез. Тя завива в посоката на крада, минава покрай алеите, пране се развява между панелните сгради, излъчва мирис на фалшива пролет.
По ръждивите врати висят избелели плакати на политици и поп -фолк- диви, които обещават всичко, но не и истинност. Бездомни кучета лаят, бездомни котки се умилкват уверено около нея. Посещава всички хора, които обича, както и всички места, на които е била. Нужни са 40 дни. 40 дни блуждае душата на покойника на земята, за да, както се вярва в България, да събере стъпките си, за да не отекват повече по земята. А след това, след когато изминат дните, да премине през пусто, тъмно поле, пълно с тръни, преди да пристигне отново на брега на тази река, първата, последната, реката, която тя познава цял живот и в която човек не може да влезе два пъти. След това ще напусне света, нашите погледи, нашите сълзи.
Скитане на душата
Това, че душата предприема странстване, преди да премените в отвъдното, е едно от малкото неща, в които българите вярват. Ето защо човек е готов да направи всичко необходимо, за да могат и душите да намерят покой. Чувстваш се повече задължен на мъртвите, отколкото на живите, защото там от векове има ясни правила и ред. Иначе българите са загубили вярата си в почти всичко, в държавата, в институциите, в Европейския съюз, в това, че положението все ще се подобри, но преди всичко са загубили вярата си в справедливостта. Когато обаче вярата в справедливостта изчезне, обществото се разпада.
Но да се върнем обратно към брега, към реката, която ни очаква всички, по време, по което не тече, защото тя не е просто нещо, а е една продължителност, продължителност, в която всеки миг струи от миналото. 6 октомври 2018 г. е топъл ден, термометрите в Русе показват над 20 градуса. Българите наричат циганско лято тези дни от есента, в които сякаш лятото все още претендира за себе си, кръстено на онези, чието съществуване и съдба са пряко зависими от прищевките на природата.
Събота е и гражданите на Русе се възползват от хубавото време и се разхождат навън. Планове за този ден има и Виктория Маринова. Тя иска да се подготви за маратон. Около 10 часа тя изпива своето кафе в парка, след което тръгва на джогинг по алеята. Не се връща повече. Брутално малтретираният й труп е открит същия следобед.
България е последна
Само няколко дни по-рано в предаването, което стартира, тя излъчи интервю с двама разследващи журналисти, които изследваха корупцията и присвояването на еврофондове в България и представиха шокиращите си резултати. Предположението, че убийството на Виктория е свързано с тези разкрития, започна да циркулира из всички медии.
Нищо чудно, защото по свобода на медиите България е на дъното не само в Европейския съюз, но и на Балканите. Страната се нарежда на 118-о място от 180 държави в света. Отзвукът в чужбина също е огромен. Това е годината, в която журналистка беше убита в Словакия и година след като друга загуби живота си в Малта. Правителството е изправено пред неочакван натиск както отвътре, така и отвън.
Снимка: Евгения Максимова / Der Standard
Метафизичният характер на вината
Темата трябва да изчезне от първите страници възможно най-скоро. Спешно има нужда от обвиняем, някой, който да сложи край на въпросите и теориите. Ето го. Три дни по-късно. Той просто е идеалният виновник. Той се казва Северин, ром, и е признал за деянието. Той признава, че е употребил алкохол и стимуланти през нощта на 6 октомври, присъства на детски рожден ден на следващата сутрин, а след това, на път за вкъщи, среща и убива Виктория. Всички, които говориха за политическо убийство, замълчаха, защото едно 20-годишно момче много добре би могло да извърши такава нечовешка постъпка, защото той е ром, а ромите не е човеци. За нищо няма консенсус в българското общество. Консенсус, който да обединява всички социални класи, включително и интелектуалците, като този по въпроса за малоценността, безполезността и низостта на ромите.
Единствената етническа група в България, която несъмнено винаги носи вина, са ромите. Тяхната вина е метафизична, защото те са виновни не само за това, което са направили, но и за това, което са могли да направят или какво ще направят.
Ангажираност с истината
Съчетавайки всички предразсъдъци на българите, ромите от десетилетия са сред идеалните извършители. Сега ром се е признал за виновен за убийството на журналистката Виктория Маринова. Особеното в това признание е, че принизява убийството й от висотата на мъченическата смърт на борец за истината в дълбините на инстинктите, в която се извършват сексуалните престъпления.
В очите на българската общественост това признание унижава два пъти смъртта на Виктория, от една страна, защото деянето е извършено от похот и от друга, защото е извършено от ром. Но това не е достатъчно за управляващите политици. Тяхната дързост и продължава, тъй като те чувстват, че са истинските жертви. Тяхната репутация в Европа е накърнена и с право, разбира се, но България има дълга традиция да изобличава жертвите като извършители и да представя извършителите като жертви.
Така че по публичното очерняване срещу Виктория се работи както трябва. Тя изобщо не беше журналистка, просто модерираше предаването. Тя беше красива жена и дори модел. От само себе си се разбира, че убийството й е свързано повече с външния й вид и желанията, които поражда, отколкото с нейната отдаденост на истината. Един модел може да се окаже само като обект на удоволствие, а не като борец срещу корупцията. Убийството на Виктория Маринова продължава безнаказано и след нейната смърт.
В политиката няма място за чувство на вина
Българският политически елит никога не се е чувствал виновен. Всъщност основната причина човек да се стреми към политика е, че тогава не е нужно да има чувство за вина. Това е започнало при т. нар. комунизъм, когато партийните босове, каквато и подлост да вършат, остават неприкосновени. Нито един политик от всички управлявали страната не се е почувствал отговорен за икономическата мизерия. Нито един не бе осъден за това, че три пъти доведе страната до финансова разруха по време на мандата на диктатора Живков. Но още по-непростим е фактът, че за всички престъпления, които тази тоталитарна система е извършила срещу невинни хора, като ги е измъчвала, поставяла в концентрационни лагери и затвори, уби и унищожава бъдещето на всички техни близки, никой, дори диктатора не бе признат за виновен. Никой от палачите не е осъден, напротив. До смъртта си те се ползваха с възможно най-високите пенсии, които се предлагат в България. Докато жертвите по това време нямаха право на пенсия и след това, тъй като им беше забранено да работят по време на комунизма. Поради, което имат толкова малко изработени часове, че не получаваха пенсия.
Ключов момент
Нито един комунист не се извини за делата и грешките на своята партия, нито един не поиска прошка от близките на загиналите, нито един не бе осъден. И това е ключов момент. Защото ако никой не бъде наказан за такава жестокост, значи всичко е позволено, всичко е възможно. С това започва загубата на вяра в праведността. С тази непростима грешка, че нито един човек не отговаря за безкрайния списък от престъпления, започна ерата на демокрацията в България. Всичко, което идва след това, идва от същия източник на неморалност.
Тъй като няма авторитет, който да ги държи отговорни, дори метафизичен, българският политически елит, независимо от какъв цвят са, защото цветовете не говорят нищо за политическите настроения, те трудно могат да бъдат надминати по безсрамие и дързост. Също толкова нагли и безсрамни са коментарите относно убийството на Виктория и те остават такива, независимо кой е истинският извършител. И както винаги, остават ненаказани, въпреки че са обидни, клеветнически, дискриминационни и най-вече неверни. А сега за нещата, които несъмнено са верни.
Снимка: Евгения Максимова / Der Standard
Безспорното
Виктория Маринова е журналист, това е вярно. Вярно е, че тя отговаря за тв предаване и че е измислила и започнала предаването Детектор. Предаването, което даде трибуна на журналистите от онлайн разследващия портал Биволъ да достигат до повече хора, като съобщават за разкрити престъпления. Вярно е, че телевизията е на съпруга на Виктория, който я подкрепяше в работата й.
Вярно е, че дълго време е бил заплашван многократно, за да бъде принуден да излезе от бизнеса. Вярно е, че журналистите от Биволъ разказват в предаването за начина, по който се присвояват евросредства и как полицията не се интересува от това. Те също са бяха заплашвани и са уведомили Виктория за това преди началото на предаването. Истината е, че няколко дни след излъчването му Виктория беше убита.
Вярно е, че лекарят, натоварен с аутопсията, каза, че никога не е виждал такова обезобразено тяло, въпреки че е бил на този пост от дълго време. Вярна е и информацията, която наскоро получихме от РПУ Русе по наше искане и тя гласи: В периода от 1 януари 2015 г. до 19 октомври 2020 г. са извършени двадесет умишлени убийства и пет опита за убийство. Само една от тези жертви е жена. При опита за убийство нито една от жертвите не е жена. Четирима от извършителите са етнически роми.
Вярно е също, че в България истината има навик първа да умира.
Натрупване на съвпадения
Ние не разбираме смъртта, още по-малко жестоката. Но тъй като сме хора, надарени с разум, ние минаваме през всичко отново и отново и се натъкваме на натрупване на съвпадения, които са необикновени. Да предположим, че само по стечение на обстоятелствата убитата Виктория е съпругата на този мъж, който е бил заплашван няколко пъти да го накара да се откаже от бизнеса и телевизионния си канал. Да предположим, че само случайно тя беше убита няколко дни, след като даде думата на журналисти в предаването си, които самите бяха предупредени и заплашени.
Да предположим, че Виктория, която е висока и добре тренирана жена, е била завлечена в храстите от булевард, който никога не е пуст дори и в много студени дни, докато тича посред бял ден, докато бяга, за да се подготви за маратон. Без никой да е чул или видял нещо. Нека приемем, че отново е просто съвпадение, че по това време на деня и в този момент никой не може да чуе виковете й за помощ или нейната агония. Да предположим, че е просто съвпадение, че за всичките двадесет убийства и пет опита за убийство, извършени три години преди и две години след това, Виктория остава единствената жена. Дали е просто съвпадение, че при този брой извършители техният убиец е един от тримата други, които принадлежат към ромската група.
Дали е просто съвпадение, че млад човек, чието единствено досие в полицията идва от кражба на метал, е млад човек без криминално минало, без някога да е извършвал сексуални престъпления или насилствени престъпления, без изобщо да бъде забелязан за изблици на агресия. Лице, което живее във връзка, в събота, 6 октомври 2018 г., след като преди това е бил на детски рожден ден, толкова яростен, че може да се превърне в звяр, че ще извърши едно от най-жестоките убийства, случвали се някога в този район.
Доказателство
Натрупването на толкова много съвпадения е обида за всеки интелект. Но бих бил готов да приема тази обида, ако всички тези събития не разкриваха функционирането на система, която обижда своите граждани от десетилетия, ако не беше политическия елит, който краде, ограбва, заплашва и то пред очите на всички лъже, създава условия за корупция, измами, непотизъм, злоупотреба с пари, за всички онези престъпления, за които честни хора като Виктория не искат да си затварят очите. Бих бил готов да го направя, ако не беше една управляваща сила, която в безграничното си безсрамие очистиха тялото една смела жена. Но въпреки това то продължава да говори. Говори за невероятния гняв и насилие, които е претърпял и които винаги присъстват в българското общество.
