Евгени Минчев: Олиото се оказа петролът на нацията ни

Повечето болести произлизат от лошите мисли и от пърженото. Поради что тогава българинът се реди за шарлан, като че ли е краят на света?

Да пържи тиквички, да люска олиото в салатата или да го топи с филия бял хляб – не го разбирам това, а съм израснал в нечувана сиромашия.

И защо са всичките тези мрачни лица, ако мислите им са добри и презапасяването ги удовлетворява… Да попитаме психиатър?

Олиото се оказа петролът на нацията ни– където се лее то, там е келепира. Там са опашките, вместо по площадите, където трябва да се изрази народната воля, недоволство или искания.

Лозунги в супермаркетите няма- има само сгъстен въздух от алчни за презапасяване хора, които сами си слагат смъртоносните „инжекции“ а после плачат за скъпите лекарства.

Има някакво неразбираемо припокриване между невежеството, алчността, стадното чувство, липсата на мисъл и мисълта за олио, като за мисия. Като за месия! Не бива да се кори никой, чакащ на опашка за който и да е продукт, но тук всички се пържат в мазната врява на имитирането и зловредната последователност.

И да има олио, ако всичко друго започне да свършва, къде ти е келепира тогава, българино?

Мислиш ли за здравето си, за външния си вид, за хармонията между стомах и други потребности, да кажем културни. И културно ли е всъщност да се презапасяваш, дори някъде далече да пукат пушки и да маршируват войници.

Накрая ще се окаже, че при толкова запаси с олио, ще може да го ползвате единствено като лубрикант. Дано ви е весело тогава и стига да има с кого да го споделяте.

Мисия „Олио“ – изпълнена.

Евгени Минчев, Фейсбук