Дядо Въло от Добролево дари цялата си пенсия на болницата във Видин, а доброто му се върна многократно.
Чудноватата история се разиграва преди дни във врачанското село, а благородната постъпка бързо се разпространява в цялата страна.
Възрастният мъж дълги години работи като фелдшер в болницата в дунавския град. Преди десетина години се установява за постоянно в Добролево заедно със съпругата си. В условията на пандемията пенсионерът разбира, че лечебното заведение във Видин изпитва сериозни финансови затруднения и нито за миг не се замисля как да постъпи – дарява цялата си пенсия. „Искам да помогна на колегите си, които се борят с коварната болест“, казва дядо Въло и вероятно мисли, че историята ще приключи с благородната му постъпка.
Дядото не е очаквал доброто да се върне
Но толкова много хора се впечатляват от дарението, че решават да му се отблагодарят. „Изведнъж започнаха да звънят от всички краища на страната и да искат да помогнат на нашия съселянин. На два пъти физически лица ми превеждаха по 300 лева. Изтеглих ги и му ги дадох. Пристигнаха и много хранителни продукти за него. Доброто се оказа заразно и беше продължено след неговото дело“, разказа пред „България Днес“ Илиян Буковски, кмет на Добролево.
Мъжът иска да помогне на колегите си медици
Най-емоционалният момент настъпва, когато д-р Анани Тошев от клиниката по очни болести на столичната болница „Александровска“ лично посещава пенсионера. Той му заняса хранителни продукти, лекарства и предпазни средства, които са дарение от Българско дружество по офталмология и Български лекарски къюз като част от инициативата „Заедно ще се справим“. Срещата е много емоционална и мъжът с добро сърце трудно сдържа сълзите си.
Хора от цялата страна искат да помогнат на дарителя
Историята придобива още по-приказни размери, защото дядо Въло и д-р Тошев вече са се срещали. През 2017 г. медикът оперира добрия старец и му помага да си възвърне зрението. И години по-късно се виждат по много по-хубав повод.
Въло и д-р Анани Тошев се срещат отново
„Дядо Въло много емоционално прие всичките жестове, които му се върнаха след доброто му дело. Често се разплаква и се разтреперва почти до припадък. Говорихме си, че не го е правил, за да добива известност, а за да е полезен на колегите си. Много сме горди с него и показахме, че доброто в Добролево е живо“, завърши с оптимизъм Буковски.