Tag Archives: А ние си мерим знамената. Чуждите. Докато нашите старите хора за последно чоплят земята напролет

Днес. В едно българско село. Много възрастна жена (нарочно няма да я нарека „баба“), трудноподвижна, превита през кръста като изсъхнало дърво, едвам пазеше равновесие с патерица под едната мишница и копаеше с другата ръка пръстта в двора. Засаждаше марули. Толкова малка женица, че в една човешка прегръдка три пъти ще се побере. Поразпитах за нея. Вдовица била от няколко години. ...

Read More »