Водещите новини Novini.0.bg
България се сдоби с най-слабия си парламент от началото на демократичните промени у нас. Падението, до което стигнаха депутатите още в първия си работен ден с неумението да постигнат съгласие да си изберат председател, е прецедент в най-новата ни история.
Тежкото противопоставяне и ниската политическа култура се увеличават от ден на ден. Не се вижда изход от ситуацията. Депутатите спорят за какво ли не, само не се занимават с това, заради което са избрани – с проблемите на държавата и на нейния народ.
Потърсихме за коментар на политическата ситуация именития юрист и парламентарист проф. Александър Джеров. Той е един от най-знаковите политици от началото на прехода у нас. Председател е на законодателната комисия и член на комисията по изработването на Конституцията във Великото НС. Оглавява законодателната комисия и в 36-ото народно събрание. Заместник-председател е на 38-то НС.
– Някога допускали ли сте, проф. Джеров, че ще доживее България да има такъв парламент?
– Никога. Аз имам доста висока възраст, много народни събрания са минавали пред очите ми. В пет от тях съм бил участник. Гостувал съм в парламентите в Германия, Франция и Швейцария. И съм виждал как работят там хората.
Навсякъде има и кавги. Но, ей богу, такова нещо като в сегашния ни парламент и насън дори не съм виждал. Това безкултурие, тези просташки скандали, грозни картини… Трагедия за България.
Какво биха си казали чужденците, като видят нашите депутати? Народът ни не е такъв като тези хора в парламента. По-културен е, по-образован.
– Защо се стигна до тази парламентарна ситуация?
– Обърка се положението. ПП сбъркаха цялата държава. Вижте цените, отношенията между политиците, между партиите. Дойдоха с обещания да чегъртат, да мразят. В политиката любов и омраза няма.
Сегашните депутати нямат разбиране, че представляват българския народ. И не може да се мразят. Те са в парламента, за да работят.
Пропускат един текст в Конституцията, че народните представители представляват народа. Или не го знаят. Има едно сбъркано разбиране за това какво представлява народният представител.
Това, което се случва у нас, е безобразие. Не пускат някого да влезе в комисия, защото друг го мрази, на трети не е симпатичен. Що за простотия! Та тези хора не са представители на една група или на някоя кръчма. Но, за жалост, се държат така.
– Май не е имало толкова силно противопоставяне между партиите в НС като сега?!
– Не. Поведението на депутатите показва, че не са за парламента. За другаде може и да са.
Пак казвам, в парламента се влиза, за да се върши работа.
– Има ли шанс да разберат защо са пратени в парламента?
– Не знам. При тези махленски разправии и отсъствие на разбиране за високата мисия, която имат… Направо не вярвам да стане нещо добро.
Както вече споменах, с така наречените носители на промяната, която си беше чиста подмяна, започна всичко. Тогава бе насадена омразата. А тя ни пречи да вървим напред. Може ли да отричаш една голяма група от хора, гласували за дадена партия? И да наричаш политиците от нея „Господин Никой“.
Това поведение връща към комунистическото минало. Аз съм живял в него доста време. В него имаше отречени хора. Абсурд. Никой на земята няма право да казва, че само и единствено той е носител на истината.
– Какво ни е нужно сега – да се върнем към кръглата маса ли?
– Сега е по-лошо от времето на кръглата маса. Тогава имаше съзнание, че основната тема е България.
При тези, сегашните, няма съзнание, че са народни представители.
– При нови избори пак същите ще влязат в парламента…
– Стига вече избори. Нищо няма да решат.
Една тояга им трябва на депутатите, докато не им узрее в мозъка, че имат висша функция като представители на България и на нейния народ.
– Как непосредствено след демократичните промени през 1989 г. се намериха интелигентни политици. Ето вие сте един от тях. А с годините нивото пада все повече, за да стигнем до сегашната ситуация. Защо?
– Великото народно събрание и следващите три – в тях ние съзнавахме, че служим на България. И това не са високопарни приказки. Истина е.
Имаше партии с различни виждания. Сядахме и спорехме, но не в името на глупостта. Тогава имаше депутати със солидно съдържание в мозъчната кутия.
Не знам защо нивото пада. Наистина. Но ми е много болно, страхувам се. Тези сегашните просто не са за народни представители.
– В цялата тази каша ще имаме ли шанс да бъде съставено редовно правителство?
– Трябва да имаме. Държава, която толкова месеци, че и години даже, няма нормално правителство, е пред катастрофа. Но тези хора, като ги слушам какво и как говорят, няма да съставят кабинет, докато не осъзнаят, че имат висша функция.
– Може ли държавата да се управлява още дълго време от служебни правителства?
– Не. И не бива. Но, докато най-горе има разделение, не може да имаме нормално правителство.
– Все повече се говори за президентска република. Вие като юрист как се отнасяте към тази идея?
– Точно сега би могло да се види колко вредна е президентската република.
Има в света президентски републики. Но ние сме в България. У нас тя не може да вирее и да бъде демократична. Те, партиите, сега не могат да се разберат. Ами, ако седне един човек, който да не можеш да свалиш, какво ще бъде? Просто ще стане страшно.
– Машинното гласуване е една от разделителните линии между партиите. Вие на какво мнение сте за него?
– Против него съм. И не от лични съображения. А от въпрос за честността на избора.
Години наред говорим за купуването на гласове. Какви ли не начини бяха измисляни. Но нагласянето на машинния вот е по-страшно от търговията с гласове.
Ако машинното гласуване беше добро, щеше да го има и в други европейски държави. Но го няма. Те да не би да са по-глупави от нас? Трябва да го премахнем.
