Географски карти, които хвърлят светлина върху македонския въпрос, са фокусът на изложбата „Македония в европейската етническа картография (средата на XIX в. – Балканските войни 1912 – 1913 г.)“ , която ще бъде открита утре в Националната библиотека, съобщиха организаторите от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“.
Изложбата е посветена на 180-годишнината от публикуването в Страсбург, Франция, на първата създадена, литографирана и напечатана от българина Александър Хаджирусет „Карта на сегашная Болгария, Тракия, Македония и на прилежащите земи“ и 120-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание.
Ще бъдат показани 50 пана с десетки етнографски карти, дело на европейски картографи, както и на автори от балканските страни. Подбирани са само изображения, публикувани в периодичния печат, в широко разпространени памфлети и в училищни атласи, тъй като те оказват силно въздействие върху обществените настроения и позволяват да се проследи какви са били основните нагласи към централната част на полуострова през периода средата на XIX в. – Балканските войни 1912 – 1913 г.
Професорът историк от Софийския университет Иван Илчев, ръководител на ЦВП „Наследство БГ”, който е и член на смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси, уточнява, че целта на тази изложба е да се покаже на македонските историци, че съществуват автентични документи, които оборват целите им.
„Само до началото на Балканските войни може да се говори за научна компетентност и научна безпристрастност при изготвяне на тези карти. След това много дръзко и безсрамно се намесва политическото сметкаджийство“, казва историкът проф. Илчев.
Той подчертава, че на тези географски карти е изобразена видима информация за това какво население живее през този период в Македония:
„Това население в общи линии са българи (на първо място), после турци, гърци, албанци, власи, евреи. Липсват два народа на Балканите – в нито една карта не се появяват македонци и сърби.“
На една от старите етнографски карти на южните славяни са обозначени народностите словенци, сърбо-хървати, българи. Не са споменати македонците, посочва историкът.